Януари, 1969 г. Ричард Никсън встъпва в длъжност като 37-ия президент на САЩ. Започва ново десетилетие. А седем много различни, но напълно изгубени души се събират в „Ел Роял“, някога прочут хотел, чиято слава, точно като посетителите му, доста е позападнала.Разположен награницата между Калифорния и Невада, „Ел Роял“ съчетава топлината и слънчевителъчи на запада и надеждите и възможностите на изтока. Именно тук се сблъскватминалото и настоящето. Някога най-посещаваното място в Тахо, къдетонай-прочутите звезди и политици в страната са се срещали в местното казино, бара,вилите и басейна, всичко това отдавна е забравено.Както и самият„Ел Роял“. Сега в лобито на хотела, където блясъкът е избледнял, а смехът езаглъхнал, се събират отец Даниел Флин (Джеф Бриджис), соул певицата ДарлинСуит (Синтия Ериво), търговският пътник Ларами Сиймур Съливан (Джон Хам),хипарката Емили Съмърспринг (Дакота Джонсън), нейната сестра Роуз (КайлиСпейни), мениджърът на хотела Майлс Милър (Луис Пулман) и енигматичният БилиЛий (Крис Хемсуърт). В продължение наедна съдбовна нощ всеки от тях ще има своя последен шанс за изкупление… предивсичко да отиде по дяволите.
Twentieth Century Fox представя „Тежки времена в „ЕлРоял“, сценарист и режисьор Дрю Годард („Хижав гората“), с участието на носителя на „Оскар“ Джеф Бриджис („Лудо сърце“), носителката на „Тони“Синтия Ериво (постановката на Бродуей„Пурпурен цвят“), Дакота Джонсън (трилогията „50 нюанса“), носителя на „Еми“ ДжонХам („Момчетата от Медисън авеню“),Кайли Спейни („Огненият пръстен:Революция“), Луис Пулман („Биткатамежду половете“) и Крис Хемсуърт („Отмъстителите:Война без край“).
През 1958 г. в хотел „Ел Роял“ близо до езерото Тахо, един нервен мъж заравя вълнена чанта под дървения под на своята стая. По-късно същата нощ някой му идва на гости – и оставя след себе си един труп…
Десет годинипо-късно соул певицата Дарлин Суит (Синтия Ериво) пристига в „Ел Роял“ с куфар,изпълнен с премерен оптимизъм. Облечена с жълта рокля и прозрачен тренчкот,като че ли тя винаги е имала готовност неприятностите да се излеят отгоре й. Катоедна жена с достойнство и самочувствие, разорена, но съвсем непобедена, тя е свисоко вдигната глава. „Палтото на Дарлин казва всичко за тази жена“, обяснявадизайнерът на костюмите Дани Гликър. „Тя се опитва да се предпази отзаобикалящия я свят, но защитата й е прекалено слаба. Тя се появява от света натези прекрасни женски групи като Supremes, които се обличаха с чувство на официалност и въздържаност. За тях не сатолкова важни блясъка и показността; всичко е въпрос на женственост иелегантност. Когато виждаме за първи път Дарлин на паркинга, тя е една истинскадама. Но тя е също жена, която пътува сама, и с развитието на действиеторазбираме, че тя има доста травмиращи моменти в миналото. Нейната невероятнодобре изглеждаща външност се опитва да прикрие нещо, което обаче може да излезена бял свят“.
Когато Дарлин преминава от паркинга и влиза в хотела, като така прекосява и границата между Калифорния и Невада, тя се натъква на свещеник, отец Даниел Флин (Джеф Бриджис), който изглежда изгубен и объркан. „На пръв поглед“, казва Бриджис, „виждате типичния свещеник за ония години. Но има някои детайли, които са незабележими в началото, например че якето и панталоните ми не си отиват съвсем с яката ми. Не съм точно този, за който се представям. Има няколко знаци за това, които няма да забележите, ако не внимавате добре“.
На рецепцията Дарлин и Флинт срещат търговския пътник Ларами Сиймур Съливан (Джон Хам), груб южняк, пременен с риза и лъскава вратовръзка под карирано сако, които са отражение на дар словото му. (И не е изненада, че той настоява да наеме точно толкова бляскавия апартамент за младоженци, макар че е ерген.) Чрез неговия несвързан монолог научаваме, че някога „Ел Роял“ е бил най-посещаваното място в Тахо. Най-прочутите звезди и политици са се отбивали в околностите на местното казино, в бара, вилите и басейна.
Но както важи иза самото десетилетие, добрите времена са към края си. „Ел Роял“ губи лицензаси за хазарт, знаменитостите отиват другаде и всичко пропада с шеметна скорост.Сега във фоайето на хотела, където блясъкът е избледнял с годините, а смехът езаглъхнал, Флин, Суит и Суливан са посрещнати от 20-годишния мениджър иединствен служител в хотела Майлс Милър (Луис Пулман). С риза, която не му е помярка, и сако, като че ли втора употреба, Милър изглежда като сглобен отразлични части, оставен тук от някой, който е забравил да уведоми семействотому.
Докато Флин и Дарлин решават в коя стая и съответно в кой щат ще отседнат, на паркинга се чува резкия звук от спирачки на кола. В хотела бързо се шмугва хипито Емили Съмърспринг (Дакота Джонсън), чийто дрехи и маниери намекват, че тя е жена, изцяло приела втората вълна на феминизма. „Емили е въплъщение на самостоятелната жена от 1969 г.“, отбелязва дизайнерът Дани Гликър. „Тя има собствена мисия. Цял живот се е борила да отстоява себе си и затова обича да се перчи; тя не се притеснява да изглежда предизвикателно“. Облечена с тесни джинси, елек без ръкави и кожено яке, „тя изглежда невероятно жизнена, едновременно силна и възбуждаща“. Емили иска стая, хвърля парите на рецепцията, грабва ключа и изчезва със същата скорост, с която нахлува в хотела.
Четирима гости,един странен домакин – а предстои да бъдат представени още двама герои. Заеднос още много изненади, обрати и тайни. Тежките времена в „Ел Роял“ тепървапредстоят…
За дебютантката Кайли Спейни, която е в ролята на Роуз, петият гост в „Ел Роял“ през тази нощ, сложността на сценария и нейната роля доста я обезсърчават в началото. „Това беше нещо, което не съм правила никога досега и не знаех дали ще се справя. Но когато се запознах с Дрю, той беше най-искреният и най-милият човек, когото съм срещала“.
Крис Хемсуърт вече е работил с Годард преди и е неговголям почитател, но въпреки всичко актьорът споделя, че сценарият „е едно отнай-добрите неща, които някога съм чел. Той е невероятно свеж, уникален,изпълнен с драматични моменти и черен хумор, с невероятно сложно и на различнипластове действие. Хаосът непрекъснато нараства и всичко е абсолютнонепредсказуемо и невероятно напрегнато“.
Годард базираисторията си през 60-те години на 20 век, перфектният период за филм, койтопостепенно разкрива слоевете както на героите, така и на действието.
„Ел Роял не е място, което съществува“, казва художникът Мартин Уист. „Не сме правили възстановка, но всичко е като истинско. Ще повярвате, че то съществува. Че е комфортно в него. В същото време, хотелът сега е свръхголям, защото е бил построен за много хора, но в момента само малцина го посещават едновременно. Кадрите напомнят уестърн жанра. Един човек тук, друг там, и трети още по-далеч, като може да видите всички тях в един кадър. Като че ли интериорът се превръща в екстериор. Усещането е зловещо, лъха на самота и изоставеност. В крайна сметка ще бъдете измамени“.
Странноторазделение на границата между Калифорния и Невада създава метафора, която сеусеща през целия филм. „Топлота и слънце на запад, надежда и възможности наизток“, обяснява Годард. „Калифорния е топлота и слънце, което привлича хоратакато зов на русалка. Това е място, към което се стремите. Невада е мястото,където може да промените живота си. Идеята, че може да влезете в едно казино ида излезете съвсем различен човек. Тя е обещанието за надежда, комбинирано сфакта, че Невада в миналото е била щатът на разбойниците, който бавно се епревърнал в символ на капитализма“. Но докато Невадаобещава да ви промени, тя може да не ви промени към по-добро, или пътят къмподобрение може да бъде опасен. Тъкмо там отец Флин кани Дарлин от Калифорния.„Невада е светът на хазарта“, казва Ериво. „По-занемарено е там. В момента, вкойто стъпите в Невада, сте наясно, че нещата ще се влошат за всеки, койтопрекрачи границата“.
Съблазънта на Калифорния, според художника Уист, е нарочно коварна. „Когато хората видят калифорнийската страна на хотела, те ще си помислят колко оптимистична, топла и приветлива е тя. Но всъщност тя представлява злото. Защото под този щастлив пласт прозира корупция, мрак и липса на доверие“.
Духовната тема наизкуплението прозира и в структурата на главната сграда. „Исках да пресъздамдуха на църковен кораб в нея“, добавя Уист. „Архитектурата може да ви извиси.Идеята да влезеш в катедрала с джубокс в нейния край. Това е отправната точкана всичко“.